Минчо Афузов: Българската държава е пасивен наблюдател на убиването на родното производство
Балансът между вноса и износа е една много чувствителна система и тя трябва да работи като добре смазана машина. Не може да внасяш отвън повече, отколкото ти е необходимо и не може да изнасяш повече, отколкото произвеждаш.
На протеста не бяха само зърнопроизводителите – имаше овцевъди, млекопроизводители, млекопреработватели, целият бранш, целият сектор земеделие беше там
Самият протест беше провокиран от нелогичните стъпки на правителството за отмяната на забраната на внос на продукти от Украйна.Искам правилно да бъда разбран – Украйна е във война, има нужда от подкрепа, обаче след като я подкрепяме като европейци, трябва всички да я подкрепяме заедно. Не може само България да я подкрепя, а Полша, Унгария, Румъния, Словакия да бяга.
Ние ли сме най-мощната държава, която може да понесе този внос на продукция, който до голяма степен ще повлияе на нашето производство? Ние сме малка слаба икономика с малко хора. Полша е огромна държава, Унгария е голяма държава, Словакия е съизмерима с нас, но тя постъпва спрямо интересите си на собствения си бранш. Ние – не!

 

ЛАШКАМЕ СЕ ОТ КРАЙНОСТ В КРАЙНОСТ

Да вземем зърнопроизводителите.

Ако миналата година цените на зърното бяха достигнали космически нива, сега са паднали до минимуми. Това не е стабилност.

Ние се лашкаме от крайност в крайност. Супер високите цени през миналата година, незапомнено високи, доведоха до много кризи. В един момент животновъдите продаваха млякото си под себестойност. И това се случи в национален мащаб! Сега цените на млякото паднаха, защото имаше огромно количество внос на мляко отвън. Това са все удари върху българските земеделски производители.

Балансът между вноса и износа е една много чувствителна система и тя трябва да работи като добре смазана машина. Не може да внасяш отвън повече, отколкото ти е необходимо и не може да изнасяш повече, отколкото произвеждаш.

 

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА – ПАСИВЕН НАБЛЮДАТЕЛ НА  УБИВАНЕТО НА РОДНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Тук е мястото на държавата да регулира тези процеси. Тя има достатъчно лостове, достатъчно натрупани знания, опит и механизми да прави това.

Но в момента българската държава не го прави, заради външнополитически ангажименти, които някой е поел.

Това е единственото обяснение, което аз имам за днешната грешна, антинационална политика на българското правителство.
Другото е още по-страшно – някой да е мотивиран да взема такива антинационални решения. Обикновено, когато липсва логика за такива действия, значи има мотивация.