Самият протест беше провокиран от нелогичните стъпки на правителството за отмяната на забраната на внос на продукти от Украйна.Искам правилно да бъда разбран – Украйна е във война, има нужда от подкрепа, обаче след като я подкрепяме като европейци, трябва всички да я подкрепяме заедно. Не може само България да я подкрепя, а Полша, Унгария, Румъния, Словакия да бяга.
Ние ли сме най-мощната държава, която може да понесе този внос на продукция, който до голяма степен ще повлияе на нашето производство? Ние сме малка слаба икономика с малко хора. Полша е огромна държава, Унгария е голяма държава, Словакия е съизмерима с нас, но тя постъпва спрямо интересите си на собствения си бранш. Ние – не!
ЛАШКАМЕ СЕ ОТ КРАЙНОСТ В КРАЙНОСТ
Да вземем зърнопроизводителите.
Ние се лашкаме от крайност в крайност. Супер високите цени през миналата година, незапомнено високи, доведоха до много кризи. В един момент животновъдите продаваха млякото си под себестойност. И това се случи в национален мащаб! Сега цените на млякото паднаха, защото имаше огромно количество внос на мляко отвън. Това са все удари върху българските земеделски производители.
Балансът между вноса и износа е една много чувствителна система и тя трябва да работи като добре смазана машина. Не може да внасяш отвън повече, отколкото ти е необходимо и не може да изнасяш повече, отколкото произвеждаш.
БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА – ПАСИВЕН НАБЛЮДАТЕЛ НА УБИВАНЕТО НА РОДНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Тук е мястото на държавата да регулира тези процеси. Тя има достатъчно лостове, достатъчно натрупани знания, опит и механизми да прави това.
Но в момента българската държава не го прави, заради външнополитически ангажименти, които някой е поел.
Другото е още по-страшно – някой да е мотивиран да взема такива антинационални решения. Обикновено, когато липсва логика за такива действия, значи има мотивация.